„Антитромботична терапия при пациенти с COVID-19“

ОтИванела Димитрова

Уважаеми колеги, представяме на вашето внимание Панел с гайдлайни на тема: „Антитромботична терапия при пациенти с COVID-19“, представен от Американските национални здравни институти.

Основните акценти в публикацията са:

  • Панелът с гайдлайни за лечение на COVID-19 препоръчва хоспитализираните пациенти с COVID-19, които вече получават антикоагулантна или антитромбоцитна терапия за съпътстващи заболявания, да продължат това лечение, освен ако не се развие значително кървене или има други противопоказания.
  • За хоспитализирани пациенти с COVID-19, при които настъпва бързо влошаване на белодробната, сърдечната или неврологичната функция или внезапна, локализирана загуба на периферна перфузия, Панелът препоръчва оценка на пациентите за тромбоемболично заболяване.
  • Панелът препоръчва, когато образната диагностика не е възможна, пациентите с COVID-19, които са силно суспектни за развитието на тромбоемболично заболяване, да бъдат на антикоагулантна терапия.
  • Панелът препоръчва пациентите с COVID-19, които се нуждаят от екстракорпорална мембранна оксигенация, продължителна бъбречна заместителна терапия или които имат тромбоза, свързана с катетри или екстракорпорални филтри, да бъдат лекувани с антитромботична терапия съгласно стандартните институционални протоколи като за без COVID-19.
  • Панелът препоръчва да не се продължава рутинно профилактиката на ВТЕ при пациенти с COVID-19 след изписване от болницата, освен в клинично изпитване.
  • За пациенти, които са изложени на висок риск от БТЕ и нисък риск от кървене, няма достатъчно доказателства, които да препоръчат за или против продължаване на антикоагулацията след изписване от болницата, освен ако не съществува друга индикация за профилактика на ВТЕ.
  • При хоспитализирани пациенти се предпочита нискомолекулярен хепарин (LMWH) или нефракциониран хепарин (UFH) пред пероралните антикоагуланти, тъй като тези 2 вида хепарин имат по-кратък полуживот и ефектът им може да се антагонизира  бързо, могат да се прилагат интравенозно или подкожно и имат по-малко лекарствени взаимодействия.

Пълният текст може да прочетете тук.    

Изготвил: д-р Слави Асов (КАИЛ, ВМА-София)