КОМФОРТ ПО ВРЕМЕ НА НЕИНВАЗИВНА ВЕНТИЛАЦИЯ

ОтИванела Димитрова

Уважаеми колеги,

Споделяме с вас публикация на тема „Комфорт по време на неинвазивна вентилация” с авторски колектив:

Gianmaria Cammarota, Rachele Simonte, Edoardo De Robertis, Dipartimento di Medicina e Chirurgia, Università degli Studi di Perugia, Perugia, Italy;

Проучването изследва корелацията между удобството на пациента по време на неинвазивна вентилация (non-invasive ventilation, NIV) и успешния резултат от нейното приложение. Статията разглежда предимствата и недостатъците на NIV, като целта е фокус върху недостатъците, които биха могли да се избегнат с цел подобряване клиничните резултати при приложение ѝ. Covid-19-пандемията и нуждата от различни стратегии за осигуряване на адекватна оксигенация дава възможност за набиране и анализ на данни за ефикасността на използваните методи, вкл. NIV.

Разгледаните акценти, свързани с подобряване ефективността на NIV в публикацията са:

  1. Избор на пособия(маски, канюли, шлемове) за NIV:
    • При различните видове фиксиращи маски е наличенo изтичане на въздух (leakage)в различна степен, което води до по-трудно достигане стойностите на таргетно налягане в дихателни пътища, увеличаване кислородната консумация на дихателната мускулаура, задълбочаване на диспнеа и неадекватна оксигенация;
    • Най-добър толеранс пациентите показват към системите с  шлемове, чиито недостатък е достигане на необходимите параметри при по-висок кислордоен поток и осигуряване на адекватно налягане в ДП при по-високи стойности на тригерно такова.
    • Като поведение с най-висока степен на ефективност се доказва редуването на различните техники и пособия при отделните NIV-сесии;
  2. Режим на вентилация:
    • По-благоприятен за удобството на пациента се оказват асистираните режими с подпомагащо налягане, в сравнение с контролираните по обем;
    • Използване на методи за мониториране електрическата активност на диафрагмата (ЕАDi) с цел осигуряване на подпомагащо налягане, пропорционално на усилията на пациента при акта на дишане;
    • Контролираните по обем режими са подходящи при състояние свързани с намалена мускулна активност (амиотична латерална слкероза, с-м на Guillain-Barre и пр.)
  3. Асинхронизация:
    • Води до задълбочаване на диспнеа, по-бързо настъпваща умора, дискомфорт и дистрес за пациента;
    • Може да се избегне с използване на алгоритми за детекция на асинхронизация и активен мониторинг;
  4. Влажност:
    • NIV при продължителни сесии с висок кислороден поток и подпомагащо налягане води до „пресушаване” лигавицата на горни дихателни пътища, назална конгестия, сгъстяване на секрети в долни дихателни пътища;
    • Адекватно овлажняване може да се постигне с  топлина/влага обменник (passive heat-moisture exchanger,HME) или активен затоплящ овлажнител.
  5. Други фактори – шум, позиция, нужда от седация;
  6. Осигуряване комфорта на пациента по време на NIV води до подобряване ефективността от нея и разширява използването ѝ.

Пълният текст на публикацията можете да намерите тук.

Изготвил: Д-р Иванела Кирилова (КАИЛ, ВМА-София)