„Резултати след перкутанна трахеостомия при пациенти с дихателна недостатъчност, вследствие на SARS-CoV-2”

Уважаеми колеги,

Споделяме с вас публикация на тема: „Резултати след поставяне на перкутанна трахеостомия, на пациенти с дихателна недостатъчност, вследствие на SARS-CoV-2”с авторски колектив: Arnold, Jason MD; Gao, Catherine A. MD; Malsin, Elizabeth MD; Todd, Kristy PA-C; Argento, Angela Christine MD; Cuttica, Michael MD; Coleman, John M. III MD; Wunderink, Richard G. MD; Smith, Sean B.MD;             for the NU COVID Investigators Department of Internal MedicineDivision of Pulmonary and Critical Care Medicine, Northwestern University Feinberg School of Medicine,Chicago, IL

SARS-CoV-2 е заболяване, което в тежките  си форми може да доведе до сериозна дихателна недостатъчност, изискваща продължителена  апаратна вентилация и дихателна реанимация. Данните са свързани с необходимостта от поставяне на перкутанна трахеостомна канюла/ТСК/ при такива пациенти.

Основни моменти в публикацията са:

  • Проучването е направено в периода м.03/2020г. – м.04/2021г. обхваща 473 интубирани пациенти вследствие на дихателна недостатъчност поради SARS-CoV-2. Поставена е перкутанна ТСК на леглото на пациента, на 72 пациенти, 15% от всички интубирани. Средната възраст е 66 (средно: 58-71) години, BMI е 26 (24-31), придружаващите заболявания са 2 (средно: 1-3);
  • Най-честите придружаващи заболявания при тези пациенти  са артериална хипертония (61%), захарен диабет (50%) и затлъстяване (35%);
  • Средното време от интубацията на пациента до поставяне на перкутанна ТСК е 20 (16-25) дни, при параметри на изкуствената белодробна вентилация: PEEP: 8 (5-10) сmH20, а FiO2 е 45% (40%-50%);
  • В хода на проучването се установява,  че поставянето на перкутанна ТСК значително намалява продължителността на изкуствената апаратна вентилация, респективно и  престоя в интензивно звено. Средната продължителност на изкуствена апаратна вентилация от момента на изеършване на трахеостомия до деканюлиране е 22 (18-36) дни, 39 (54%) от пациентите са преивели успешна деканщлация, като преживяемостта след последната е 82%.
  • По време на проучването, няма доказан случай на заразяване на човек от медицинския екип, извършващ манипулацията. Използва се стандартен протокол за поставяне на перкутанна трахеостомна канюла, като са предприети допълнителни стъпки, за минимизиране на аеролизацията, като поставяне на марля в устата на пациента, преди отпускане  балона на ендотрахелната тръба. Екипът, осъществяващ процедурата, също е екипиран с лични предпазни средства.
  • По време на процедурата не са отчетени усложнения. Най-честите усложнения по време на болничния престой поради SARS-CoV-2 в интензивно отделения са, както следва:
  • Пневмония (83%), като при повечето пациенти възпалителни изменения са отчетени преди поставяне на перкутанна ТСК;
  • Тромбеболия (60%);
  • Остра бъбречна недостатъчност, нуждаеща се от хемодиализа (38%);
  • Пневмоторакс (29%);
  • Идеалното време от интубацията на пациента до поставяне на перкутанна ТСК, все още се дебатира, както е при останалите заболявания изискващи интензивни грижи, като до момента на приключване на конкретното проучване, не се стига до единно мнение. Първоначално се взема предвид забавяне на трахеостомията, до приода на приключване на активната SARS-CoV-2 вирусна репликация, докато други смятат, че ранна трахеостомия, ще ускори отбиването от изкуствена апаратна вентилация и ще съхрани болничен ресурс по време на пандемия.
  • В интензивното отделение, извършващо проучването, се придържат към стандартен протокол при поставяне на перкутанна трахеостомия, като към същата се подхожда при намаляване на FiO2≤50%, PEEP≤10 смН2О, хемодинамична стабилност, като не се взема предвид стадия в протичане на SARS-CoV-2.

Пълният текст на публикацията четете тук

Изготвил: Д-р Стилиан Добрев (КАИЛ, ВМА – София)