Нови аспекти в диагностиката и лечението на пулмонална артериална хипертония

ОтИванела Димитрова

Уважаеми колеги,
Представяме на вашето внимание публикация на тема ”Нови аспекти в диагностиката и лечението на пулмоналната артериална хипертония” с авторски колектив: Nicole F. Ruopp, MD1; Barbara A. Cockrill, MD2         
Пулмоналната хипертония е заболяване, характеризиращо се с ремоделиране на пулмоналната артерия и нейните разклонения  и свързана с деснокамерно обременяване, което води до десностранна сърдечна недостатъчност и смърт. Заболяемостта в САЩ е 10.6/1млн. Наличието или отсъствието на ПАХ се определя от стойностите на налягането, измерени в пулмоналната артерия. Основните акценти в публикацията са свързани с:

  1. Изменение в нормата на границата за поставяне на диганоза „Пулмонална хипертония” от  стойности, измерени в пулмоналната артерия:
    • Пулмонално артериално налягане ≥ 20mmHg;
    • Вклинено пулмо-капилярно налягане ≤15mmHg;
  2. Предложение за  етиологична класификация, включваща 6 подгрупи:
    • Идиопатична ПАХ;
    • Наследствена ПАХ;
    • Медиакментозно и токсин индуцирана ПАХ;
    • Асоциирана с други заболявания ПАХ;
    • Асоциирана с дълго лечение с Ca-антагонисти ПАХ;
    • Персистираща ПХ при синдром на новороденото;
  3. Поради неспецифичната начална симптоматика, авторите предлагат някои новости в диагностичния подход на заболяването.
  4. Различен поглед върху лечението според последните установени патофизиологични механизми. Авторският колектив изтъква преимуществата на политерапевтичния подход и повлияването на няколко стъпала от патофизиологичната каскада, в сравнение с приложението на монотерапия. Монотерапията е предпочитан теарпевтичен подход при нискорискови пациенти.

Пълният текст прочетете тук.

Администратор/Изготвил: Д-р И. Кирилова (КАИЛ,ВМА-София)