КАПНОГРФСКИЯТ МОНИТОРИНГ КАТО НЕЗАМЕНИМ МЕТОД ПРИ РАЗЛИЧНИ СИТУАЦИИ

Уважаеми колеги, 

Споделяме с вас обзор на тема „Капнография – незаменим метод за мониторинг при различи ситуации“ от авторски колектив:  

Wollner, Elliot A. MBBS, MPH*,†; Nourian, Maziar M. MD; Bertille, Ki K. MD§; Wake, Pauline B. MBBS, DA, MMED; Lipnick, Michael S. MD; Whitaker, David K. FRCA, FFPMRCA, FFICM, FFARCSI (Hon)публикуван в Anesthesia & Analgesia 137(5):p 934-942, November 2023.

Обзорът разглежда капнометрията като комплексен метод, своевременно и точно отразяващ функционалното състояние  на жизненоважните системи в организма (нервна, дихателна, сърдечно-съдова, воднно-елетролитен баланс и алкално-киселинно състояние). В публикацията са засегнати основните приложения и показания на този метод, есенциалната му роля при осигуряване безопасността на индивидите в отделните болнични звена, както и  най-новите препоръки за коректно и правилно използване. 

Тексът включва и акцентира върху: 

  • сравнителен анализ за разпространението, приложението и интерпретацията на данните от метода между развитите,  средно и слабо развити страни. Авторският колектив подчертава корелацията между достъпността и коректния анализ на информацията на метода и изхода от лечението при пациентите в различни държави и континенти, според степента на икономическо развитие. 
  • капнографският мониторинг още веднъж се утвърждава като „златен стандарт“ при наблюдение проходимостта на дихателните пътища и хиповентилация, особено в случаите на дихателна депресия.
  • капнометрията все още класифицира като „препоръчителен“, а не „задължителен“ мониторен показател, според СЗО, като за основна причина се посочва ниското разпространение и приложение в средно и ниско икономически развитите страни. Въпреки това, той е част от протоколите на Американската и Европейска анестезиологични общности (АSA, ESA, AAGBI) и се счита за задължителен мониторен минимум според Европейските протоколи при ресусцитация за допълнително животоподдържане (European Resuscitation Guidelines for advanced life support).
  • Остава най-надеждния метод при осигуряване на дихателни пътища и установяване на езофагеална интубация, като се посочва фактът, че дори и във високо развитите страни, случаи на ЕИ са налични.  Макар рутинното използване на капнографския метод и разширения мониторинг, данните сочат, че съотношението ЕИ с тежки усложнения са както следва:
  • 1:1 000 000 при елективна хирургия; 
  • 1:15 000 в интензивни звена; 
  • 1:10 000 в спешни ситуации;
  • Превенция на вентилаторни усложнения, чрез използване на метода за регистриране на нехерметична дихателна система и обструкции на ЕТТ. 
  • В условия на КПР, капнографията може да се използва на първо място за коректна интубация, мониториране ефективността на  торакална компресия и вероятността за възстановяване на сърдечна дейност, както и за решение за прекратяване на реанимационните мериприятия. 
  • Съществуват доказателства,  предполагащи, че неустановената ЕИ в средно и слаборазвитите страни е с доста по-висока честота и е свързана с много по-висок мортатилет и морбидитет. За съжаление, тези инциденти остават неразпознати, недокладвани и непубликувани.
  • В заключение може да се каже, че диспропорционалността на свързаните с анестезия усложнения между високо развитите и средно и слабо развити държави е полиетиологична. Въпреки различията в здравните системи и организацията на болнична помощ, внедряването на минимално инвазивни и високоинформативни методи, какъвто е капнографският, би повишило безопасността на пациентите и има значителна роля за бинигнен изход от лечението.

Пълният текст на публикацията можете да намерите тук.

Изготвил: Д-р Иванела Кирилова, КАИЛ, ВМА – МБАЛ София