Халоперидол за лечение на делириум в интензивните отделения – напредък или неуспех?

Уважаеми колеги, 

Споделяме с вас публикация на тема „Халоперидол за лечение на делириум в интензивните отделения – напредък или неуспех“ с автор Edward R. Marcantonio, M.D.

Делириумът е често срещан и скъпоструващ при хоспитализираните по-възрастни пациенти и при възрастните от всички възрасти в интензивното отделение. През 2018 г. изследователите на голямото проучване (MIND-USA) стигнаха до заключението, че антипсихотичните средства не са ефективни за лечение на делириум, а през 2019 г. два систематични прегледа, изготвени от Агенцията за изследвания и качество в здравеопазването, стигнаха до заключението, че антипсихотиците не са ефективни за лечение или превенция. Резултатите от проучването “Агенти за борба с делириума в отделенията за интензивно лечение” (AID-ICU), докладвани от Андерсен-Ранберг и публикувани наскоро в списанието, са леко шокиращи.

На пръв поглед резултатите съответстват на заключенията, че не се наблюдава значителна разлика в броя на дните, преживени и извън болницата на 90-ия ден след рандомизацията (първичен резултат), между групата на халоперидол и групата на плацебо. При по-внимателно разглеждане обаче, се откриват интригуващи резултати по отношение на 90-дневната смъртност, която е 36,6 % в групата на халоперидол и 43,3 % в групата на плацебо. Важно е да се отбележи, че смъртността не е била основна цел на проучването. Въпреки това клиницистите могат да бъдат заинтригувани от потенциалното й намаляване. 

Силните страни на изпитването включват голямата извадка от 1000 пациенти, които са били подложени на рандомизация в 16 европейски центрове, въпреки че две трети от пациентите са дошли само от 3 от тях.  Прави впечатление, че нито един от резултатите в проучването AID-ICU не е свързан със самия делир (напр. тежест и продължителност на състоянието). Повечето интензивни специалисти прилагат халоперидол, за да се справят със симптомите на делириума, а не за да съкратят продължителността на болничния престой или да намалят риска от смърт.Поради липсата на резултати, свързани с делириума, не е възможно да се установят механизмите, които са в основата на потенциалната полза от халоперидол. Изпитването AID-ICU се различава от предишни изпитвания в литературата и по това, че е проведено частично по време на пандемията (Covid-19), когато лечението на делириума е било предизвикателство, тъй като в интензивните отделения не е имало достатъчно персонал и са били натоварени с мерки за контрол на инфекциите, а посещенията на роднини и близки са били ограничени.

На въпросът резултатите от проучването AID-ICU дали представляват напредък или неуспех, отговорът е вероятно и двете. Те ни напомнят, че настоящата ни база от знания не изключва възможността лечението на делириума с антипсихотици, дори халоперидол, да бъде относително безопасно и полезно при подгрупа пациенти в интензивно отделение. От друга страна, подчертава необходимостта от бъдещи проучвания, които ще определят максимално точно групата пациенти, която ще има максимални ползи и най-ниски рискове при лечението с антипсихотици. Междувременно клиницистите ще трябва да продължат да индивидуализират лечението спрямо всеки пациент, прилагайки най-ниска доза от най-малко токсичния медикамент за възможно най-кратко време, проследявайки за НЛР. 

Пълния текст на статията може да прочетете тук.

Изготвил: д-р Татяна Димитрова (КАИЛ, ВМА-София)