„ОЦЕНКА НА БОЛКАТА ПРИ ПАЦИЕНТИ В КРИТИЧНО СЪСТОЯНИЕ”

ОтИванела Димитрова

Уважаеми колеги,

Представяме на вашето внимание публикация на тема: “Оценка на болката при пциенти в критично състояние с автор: Gerald Chanques – Professor of Anaesthesiology and Critical Care
Department of Anaesthesia& Critical Care Medicine Saint Eloi Montpellier University Hospital         

Болката е един от най-стресовите симптоми, преживявани от критично болните пациенти, хоспитализирани в интензивните отделения. Това е така поради факта, че патологичното състояние „довеждащо” пациента до интензивно отделение, е често свързано със силна болка ( травма, хирургична интервенция, остър панкреатит и т.н.), както и поради факта, че престоят на пациента в това отделение е свързан с множество инвазивни манипулации (интубационна тръба, уретрален катетър, дранаж, венозни манипулации и т.н.).

Основните акценти в публикацията са:

  • От съществено значение за медицинският персонал, в това число медицински сестри и лекари, е да разпознава признаците на болката и навременно да я купира, използвайки най-подходящите средства и дозировка, минимализирайки както болката, така и страничните ефекти на повечето болкоуспокояващи медикаменти;
  • Съществуват множество скали за оценка на болката, като последното десетилетие някои от тях са адптирани специално за условията на интензивното отделение;
  • Винаги, когато е възможно, трябва да се предоставя на пациента сам да участва при оценката на болка, тъй като в болшинството от случаите медициският персонал, дори и близки на пациентите могат както да преувеличат, така и да омаловажат степента на болка;
  • Не всяка болка се нуждае от болкоуспокояващ медикамент, често раздвижване на крайник, наместване в леглото също могат да притъпят болкови усещания, особено свързани с хронични заболявания;
  • Най-често използваните скали при пациенти в съзнание са Verbal-Descriptor-Scale(VDS), Visual-Analogical-Scale (VAS) и 0-10 Numeric-Rating-Scale (NRS). При тези скали пациентът активно участва в оценката на болката, като в условията на интезвно отделение, често се налага да се помогне на пациента да покаже степента на болка на самата скала, тъй като в повечето случаи, не може да се осъществи вербален отговор. В последните години се налага тенденцията за положителен подход и избягване на думи с „отрицателно” значение.
  • При пациенти с които не може да се осъществи адекватен контакт (седирани пациенти, силно ажитириани и др.), най-често изолзваните скали са Behavioral Pain Scale и Critical Care Observation Pain Tool (CPOT). Оценката на болката се осъществява посредством наблюдение на лицеви гримаси, движение и позиция на крайниците, адаптация към изкуствена апаратна вентилация и т.н.
  • Оценка на болката при пациенти, които са под дълбока седация, под въздействието на мускулни релаксанти, парализирани пациенти, дори и такива в мозъчна смърт, се използва наблюдение на витални показатели, като сърдечна честота, артериални налягане, зенична реакция, слъзна реакция. Разработени са уреди за измерване на адренергичния отговор при болка, използвайки маркери като: диаметър на зеница, сърдечна честота, електрическа проводимост на кожата, електроенцефалограма и др.
  • Продължава разработването на протоколи за оценка на болката и нейното менажиране по най-добрия начин, избягвайки прекомерна употретреба на болкоуспокояващи медикаменти, минимализиране на страничните им ефекти, същевременно осигурявайки  оптимален комфорт на пациента. 

Пълният текст прочетете тук.

Изготвил: Д-р Стилиан Добрев (КАИЛ, ВМА-София)